На кафе!

Някак си между другото

си говориме взрели очи.

За сина и малкият.

Другият....!

Виждам сълзи и светлини.

Чувам бръм на тревога!

Чувствам плаха надежда!

Тя споделя и охка,

сякаш преде прежда.

На кафе!

А кафето изстина...

Недопито, самотно и черно.

В него има надежда,

има огън, любов и зареждане.

Тя е майка,

любовница,

дружка във нужда!

Цялата нежност събрана в чаша съдба!

Не кафето е важно!

Важна е Тя!